Наскоро прочетох Интервю със Заки Соколов, в което изненадващо откривам революционни промени в течението на мисълта на уважавания юрист. Именно, признаването на невъвършенството на доктрината за авторското право в съвременния свят. Заки e сменил рефрена и вече говори за адаптация, дори припознава Криейтив Комънс като възможност за облекчаване на формите на авторското право. Браво! Браво! Дано да става въпрос за осъзнаване, а не за опит да бъде просто модерен.
И Заки (в различните си роли на представител) и Саня Армутлиева и други активисти се опитват да изманипулират обществото с идеята, че единствено чрез институцията на авторското право, авторите ще получат полагащото им се възнаграждение за труда и таланта.
Всъщност, големите печеливши в тази надпревара са издателите/разпространителите. Ако до самите творци в края на веригата достигне нещо - това вече си е голямо постижение. Дано хонорарът да стигне за почерпка.
Може би не е случаен факта, че всъщност дует Авеню се издаваше от “АвеНю продакшънс”, за да се осигури потока на приходи от и към правилните места. Все пак, като юрист Заки знае кой всъщност печели от цялата работа.
Смешна беше кампанията “Пиратството ограбва”. Смешно е да се вярва, че една концепция, възникнала в началото на 18 век, единствено и само в защита на печатарите и техните права (един от първите автори, които успяват да се преборят за права върху трудовете си е Гьоте), може да се прилага по еднакъв начин за музика, кино, литература и наука например.
Смешно е издателите да парадират с накърнени авторски права и намаляващи продукции, когато те самите не създават нищо. Но това не пречи да плащат жълти стотинки на авторите, чиито права са ограбили.
Не вярвам, че целта ви, БАМП, БСА и тн., е да образовате - знаещити отдавна не са на ваша страна. А аз искам да виждам повече щастливи творящи автори и повече стойностни творби. Ледът вече се пропуква, дами и господа.
Няколко интервюта с Велизар Соколов:
Награди за интелектуална собственост - потупваме се по рамото март, 2008
Законно ли е това, което правиш пред компютъра юни, 2006
Интервю с Велизар Соколов, BSA България октомври, 2004
Архив на материали с цитати на Велизар Соколов (2002-2006)
February 5th, 2009
Ал Джазира, арабската телевизионна мрежа освобождава видеорепортажи за конфликта в ивицата Газа под Криейтив Комънс. Всеки един от професионално заснетите репортажи на телевизионния гигант има страница, съдържаща подробна информация и се хоства в blip.tv, което прави лесно свалянето и инеграцията.
Материалите са под лиценз Признание, което практически позволява свободно ползване от всички, включително други телевизии, новинарски предвания, документалисти, блогъри и тн, при условие, че се цитира източника - Ал Джазира.
International Herald Tribune коментира ценността на това решение в тази статия.
Адресът на КК хранилището с репортажи на Ал Джазира е тук.
January 14th, 2009
Още една хубава предколедна новина - страницата на прокуратурата на Република България е достъпна под условията на Криейтив Комънс. Институцията е избрала за своята страница най-свободния лиценз.
Инициативата за тази положителна промяна беше изпратено от “Интернет общество - България” писмо до главния прокурор.
Хубаво е, когато институциите се вслушват в гражданското общество. Тогава виждаш, че с някои от тях може да се работи и има надежда за по-добро бъдеще.
Поздравления на колегите от прокуратурата и едно голямо и сърдечно ДОБРЕ ДОШЛИ.
December 12th, 2008
… е кодовото име на шестия рожден ден на Криейтив Комънс движението.
Тази година за сега само в един град на стария континент е обявено парти по случая. Берлин.
Тази година много промени се случиха в КК, някои хора се оттеглиха, други дойдоха, позиции се завъртаха и превъртаха. Годишната конференция се проведе на място далечно и пре-далечно, което направи невъзможно присъствието на много от юрисдикциите. Хедър Форд и нейния екип, заедно с African Commons се отделиха и ще живеят свой живот, вече не толкова свързан с CCi. За 6 години движението се разрастна много, премина през няколко етапа на развитие, създаде свои фракции. Надявам се, всички проени да донесат мир, любов и разбирателство.
А аз си спомням с умиление, че покрай КК се запознах с Пейо и Светозара - двамата прекрасни люде и юристи, които и до днес продължават да плетат кошницата на СС 3.0 BG. И ми е хубаво и рожденно.
December 10th, 2008
От страницата на президента:
Публикувам го изцяло, защото съм много развълнувана.
03 декември 2008 г.
От 1-ви декември т.г. сайтът на Президента на Република България и сайтът на Българската коледа са достъпни при условията на “Криейтив комънс” (http://www.creativecommons.org).
Договорът, използван от Президентската институция, позволява на всеки да копира, разпространява и излъчва материалите от сайта, като посочи източника и без да променя, преработва или надгражда информацията, получена от сайта.
У нас редица сайтове на организации, ведомства и граждани използват “Криейтив комънс” за защита на правата си. Министерството на външните работи бе първата държавна институция, възползвала се от този вид защита на авторските права. Официалният сайт на “Криейтив комънс” за България е http://cc.isoc.bg.
Вчера разпитахме колегите от КК дали могат да посочат други примери за президентска институция, която да ползва тези лицензи - оказа се, че има няколко, между които е и сайтът на бъдещия президент Обама.
December 3rd, 2008
Един наш читател е изпратил въпрос, на който отговор подготвиха Светозара Петкова и Пейо Попов. Ето го (забележка: СС и КК са съкращения за Creative Commons, съотв. Криейтив комънс):
Въпросът за правната природа на CC (договор или лиценз) е много важен и работната група от петима български юристи, която адаптира CC към българското законодателство, го обсъди обстойно още през 2004 г. Спряхме се на термина “договор за използване” по причини, които изясняваме по-долу.
Първо, защо избрахме да наречем българския CC “договор” вместо да изберем дума като „лиценз” или “разрешение.” Английската дума “лиценз” означава вид “разрешение” и това разрешение не е договор по начина, по който разбираме договора в нашата правна система. Когато се говори за лицензиране в българското законодателство (напр. “лицензирани радио- или телевизионни организации”), става дума за прилагането на разрешителни режими от страна на държавни органи. В този смисъл е логичен въпросът защо не сме адаптирали CC като “разрешение” или “съгласие” по смисъла на чл. 35 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), който гласи: “Произведението може да бъде използвано със съгласието на автора, освен когато този закон предвижда друго.” Не използвахме тези термини, защото КК дава на ползвателя права, но те вървят със съответните им задължения, които ползвателят приема, когато, започвайки да ползва произведението, се задължава да бъде обвързан от условията на CC. Именно тази двустранност на отношенията по CC в нашето право се отчита адекватно от договора като правен инструмент. Тук бихме искали да Ви обърнем внимание върху френската версия на CC, която използва термина Contrat, а именно Договор. Френската правна система е много по-близо до българската, отколкото например американската.
На второ място, защо не избрахме термина лицензионен договор, който по звучене се доближава до сумата „лиценз”. Лицензионният договор като правен инструмент има своята изрична уредба в българското законодателство, глава 35 на Търговския закон (ТЗ) – “Лицензионен договор.” Според член 587 на Търговския закон “С договора за лицензия носителят на право върху изобретение, полезен модел, промишлен дизайн, марка, топология на интегрална схема или производствен опит - лицензодател, отстъпва срещу възнаграждение изцяло или отчасти на лицензополучателя ползването му.” Изброените в цитираната разпоредба видове права не са авторски и не се уреждат от ЗАПСП, а са права на индустриална собственост, които се уреждат от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели. За специфичната правна природа на лицензионния договор в българското право говори и фактът, че такъв договор важи спрямо трети лица само ако бъде вписан в регистър на Патентното ведомство (Чл. 590, ТЗ). CC от своя страна не се отнасят до обектите на индустриална собственост и по тази причина не беше уместно да използваме термина лицензионен договор.
На трето място, защо избрахме именно термина “договор за използване.” CC се отнася до всички обекти на авторски или сродни права (с изключение на компютърните програми, за които съществуват специфични правни инструменти). Закрилата на авторските и сродните права в България се урежда от ЗАПСП. Според чл. 36 от ЗАПСП, правният инструмент, с който се отстъпва правото за използване на дадено произведение, се нарича “договор за използване.” Нашата преценка беше, че този вид договор в най-голяма степен позволява адаптирането на КК към българското законодателство.
На четвърто място ще се спра на някои по-специфични моменти от правната природа на CC. Когато сложите линк към CC на личния си уебсайт например, това всъщност още не е Договор , а представлява Предложение за сключване на договор. Едва когато започне да използва Произведението, Ползвателят чрез действията си приема да бъде страна по предложения му договор. Тази специфика на CC е отразена много добре във френската версия на CC, която нарича двете страни Offrant (Предложител) и Acceptant (Приемател).
На пето място, добре е да се има предвид разликата в политиката между CC и Free Software Foundation (FSF) относно преводите. FSF подържа политиката, че няма официални преводи и адаптации и всички направени преводи са неофициални: http://www.gnu.org/licenses/translations.html. От друга страна, CC имат процес на адаптация към местното законодателство и в процеса на тази адаптация се извършват промени, които понякога са доста съществени, но които минимизират риска от недействителност на КК и същевременно го правят адекватен за нашата правна система и приемлив за български съдия в случай на евентуален правен спор. За да отговорим и на другия Ви въпрос, Creative Commons International са наясно с факта, че някои континентални юрисдикции използват термина “договор.”
Накрая, бихме искали да Ви благодарим за интереса към CC и да Ви информираме, че в момента работим по адаптирането към българското законодателство на следващата версия на CC. Този процес е изключително тежък, защото налага превода не просто на думи, а на цели правни концепции и институти. Амбицията ни е с новата българска весия на КК да прецизираме допълнително и терминологията. Отворени сме за всякакви предложения и коментари, а се надяваме в най-скоро време да имаме и възможността да предложим на българските потребители структуриран механизъм за въпроси и отговори по отношение на CC. За съжаление сме доброволци и съвместяваме тази дейност с обичайните си занятия, така че не винаги можем да реализираме плановете си така бързо, както бихме искали.
December 19th, 2007
Преподавателската дейност предполага използването на многобройни видове произведения – художествена, научна, техническа литература, снимки, филми, звукозаписи, карти, схеми, компютърни програми и прочие. В голямата си част тези произведения са създадени от един или повече автори и се ползват със защитата на авторското право според правилата на българския Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП).
Целият текст... October 12th, 2007
ФИЛМИНИ е първият международен фестивал за късометражно кино в София, който ще се проведе от 17 до 21 октомври 2007 г. Фестивалът е насочен към млади хора с интерес към седмото изкуство.
Целият текст... August 22nd, 2007
През изминалата седмица от “Дневник” проявиха интерес към статистиката на “Комънс-ите”, която публикувах. В резултат си разменихме кореспонденция с Симион, от която се роди публикуваната в петъчния брой статия. Тук обаче, публикувам под формата на интервю първоначалните въпроси, които Симион зададе. Това допълнение, което разяснява допълнително статистиката и надявам се, да помогне на новите читатели за повече разбиране на идеята и функционирането на КК.
Целият текст... July 14th, 2007
Стана ми криво, че някакви хора, които се предполага да са добре запознати с концепцията на авторското право, умишлено или не моделират представите на адуторията на една много гледана телевизия, в насока, удобна за техия бизнес.
Целият текст... June 8th, 2007
Предишни
