Публикации в 'Creative Commons'
Ал Джазира, арабската телевизионна мрежа освобождава видеорепортажи за конфликта в ивицата Газа под Криейтив Комънс. Всеки един от професионално заснетите репортажи на телевизионния гигант има страница, съдържаща подробна информация и се хоства в blip.tv, което прави лесно свалянето и инеграцията.
Материалите са под лиценз Признание, което практически позволява свободно ползване от всички, включително други телевизии, новинарски предвания, документалисти, блогъри и тн, при условие, че се цитира източника - Ал Джазира.
International Herald Tribune коментира ценността на това решение в тази статия.
Адресът на КК хранилището с репортажи на Ал Джазира е тук.
January 14th, 2009
Още една хубава предколедна новина - страницата на прокуратурата на Република България е достъпна под условията на Криейтив Комънс. Институцията е избрала за своята страница най-свободния лиценз.
Инициативата за тази положителна промяна беше изпратено от “Интернет общество - България” писмо до главния прокурор.
Хубаво е, когато институциите се вслушват в гражданското общество. Тогава виждаш, че с някои от тях може да се работи и има надежда за по-добро бъдеще.
Поздравления на колегите от прокуратурата и едно голямо и сърдечно ДОБРЕ ДОШЛИ.
December 12th, 2008
Един наш читател е изпратил въпрос, на който отговор подготвиха Светозара Петкова и Пейо Попов. Ето го (забележка: СС и КК са съкращения за Creative Commons, съотв. Криейтив комънс):
Въпросът за правната природа на CC (договор или лиценз) е много важен и работната група от петима български юристи, която адаптира CC към българското законодателство, го обсъди обстойно още през 2004 г. Спряхме се на термина “договор за използване” по причини, които изясняваме по-долу.
Първо, защо избрахме да наречем българския CC “договор” вместо да изберем дума като „лиценз” или “разрешение.” Английската дума “лиценз” означава вид “разрешение” и това разрешение не е договор по начина, по който разбираме договора в нашата правна система. Когато се говори за лицензиране в българското законодателство (напр. “лицензирани радио- или телевизионни организации”), става дума за прилагането на разрешителни режими от страна на държавни органи. В този смисъл е логичен въпросът защо не сме адаптирали CC като “разрешение” или “съгласие” по смисъла на чл. 35 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), който гласи: “Произведението може да бъде използвано със съгласието на автора, освен когато този закон предвижда друго.” Не използвахме тези термини, защото КК дава на ползвателя права, но те вървят със съответните им задължения, които ползвателят приема, когато, започвайки да ползва произведението, се задължава да бъде обвързан от условията на CC. Именно тази двустранност на отношенията по CC в нашето право се отчита адекватно от договора като правен инструмент. Тук бихме искали да Ви обърнем внимание върху френската версия на CC, която използва термина Contrat, а именно Договор. Френската правна система е много по-близо до българската, отколкото например американската.
На второ място, защо не избрахме термина лицензионен договор, който по звучене се доближава до сумата „лиценз”. Лицензионният договор като правен инструмент има своята изрична уредба в българското законодателство, глава 35 на Търговския закон (ТЗ) – “Лицензионен договор.” Според член 587 на Търговския закон “С договора за лицензия носителят на право върху изобретение, полезен модел, промишлен дизайн, марка, топология на интегрална схема или производствен опит - лицензодател, отстъпва срещу възнаграждение изцяло или отчасти на лицензополучателя ползването му.” Изброените в цитираната разпоредба видове права не са авторски и не се уреждат от ЗАПСП, а са права на индустриална собственост, които се уреждат от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели. За специфичната правна природа на лицензионния договор в българското право говори и фактът, че такъв договор важи спрямо трети лица само ако бъде вписан в регистър на Патентното ведомство (Чл. 590, ТЗ). CC от своя страна не се отнасят до обектите на индустриална собственост и по тази причина не беше уместно да използваме термина лицензионен договор.
На трето място, защо избрахме именно термина “договор за използване.” CC се отнася до всички обекти на авторски или сродни права (с изключение на компютърните програми, за които съществуват специфични правни инструменти). Закрилата на авторските и сродните права в България се урежда от ЗАПСП. Според чл. 36 от ЗАПСП, правният инструмент, с който се отстъпва правото за използване на дадено произведение, се нарича “договор за използване.” Нашата преценка беше, че този вид договор в най-голяма степен позволява адаптирането на КК към българското законодателство.
На четвърто място ще се спра на някои по-специфични моменти от правната природа на CC. Когато сложите линк към CC на личния си уебсайт например, това всъщност още не е Договор , а представлява Предложение за сключване на договор. Едва когато започне да използва Произведението, Ползвателят чрез действията си приема да бъде страна по предложения му договор. Тази специфика на CC е отразена много добре във френската версия на CC, която нарича двете страни Offrant (Предложител) и Acceptant (Приемател).
На пето място, добре е да се има предвид разликата в политиката между CC и Free Software Foundation (FSF) относно преводите. FSF подържа политиката, че няма официални преводи и адаптации и всички направени преводи са неофициални: http://www.gnu.org/licenses/translations.html. От друга страна, CC имат процес на адаптация към местното законодателство и в процеса на тази адаптация се извършват промени, които понякога са доста съществени, но които минимизират риска от недействителност на КК и същевременно го правят адекватен за нашата правна система и приемлив за български съдия в случай на евентуален правен спор. За да отговорим и на другия Ви въпрос, Creative Commons International са наясно с факта, че някои континентални юрисдикции използват термина “договор.”
Накрая, бихме искали да Ви благодарим за интереса към CC и да Ви информираме, че в момента работим по адаптирането към българското законодателство на следващата версия на CC. Този процес е изключително тежък, защото налага превода не просто на думи, а на цели правни концепции и институти. Амбицията ни е с новата българска весия на КК да прецизираме допълнително и терминологията. Отворени сме за всякакви предложения и коментари, а се надяваме в най-скоро време да имаме и възможността да предложим на българските потребители структуриран механизъм за въпроси и отговори по отношение на CC. За съжаление сме доброволци и съвместяваме тази дейност с обичайните си занятия, така че не винаги можем да реализираме плановете си така бързо, както бихме искали.
December 19th, 2007
Преподавателската дейност предполага използването на многобройни видове произведения – художествена, научна, техническа литература, снимки, филми, звукозаписи, карти, схеми, компютърни програми и прочие. В голямата си част тези произведения са създадени от един или повече автори и се ползват със защитата на авторското право според правилата на българския Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП).
Целия текст October 12th, 2007
През изминалата седмица от “Дневник” проявиха интерес към статистиката на “Комънс-ите”, която публикувах. В резултат си разменихме кореспонденция с Симион, от която се роди публикуваната в петъчния брой статия. Тук обаче, публикувам под формата на интервю първоначалните въпроси, които Симион зададе. Това допълнение, което разяснява допълнително статистиката и надявам се, да помогне на новите читатели за повече разбиране на идеята и функционирането на КК.
Целия текст July 14th, 2007
От вчера два от договорите на Криейтив Комънс излизат в пенсия – това са договорите Developing Nations и един от трите договора за семплиране (Sampling license). Причините за тази стъпка са както чисто практически, така и въпрос на принципи.
Целия текст June 5th, 2007
Интересен коментар от Вени по повод статия във вестник “Ню Йорк таймс”. Препечатвам го от тук.
Целия текст May 21st, 2007
Средствата са нужни за организирането на тазгодишната конференция на КК юрисдикциите по света - за да се направи възможно присъствието на КК проектите от всички континенти.
Целия текст May 10th, 2007
Sony стартират нова услуга за споделяне на видео, наречена eyeVio. Създаден за (сега за) Япония, като естесвен конкурент на титана You Tube, в eyeVio видеото ще бъде качвано основно под Криейтив Комънс. Лицензът, който е залегнал като основен, е CC-BY.
Sony предприемат тази стъпка, заради множеството хоствани в YouTube флмчета, в нарушение на нечии авторски права. За това eyeVio е насочен към потребителите, искащи да споделят техни авторски видео филми, или на които са носители на правата. Sony планират и комерсиалната страна на услугата - да привлекат рекламни и медийни партньори, като се надяват новата услуга да се понрави на рекламодателите. Sony ще бъдат активната страна в мониторинга на съдържанието, хоствано в новата услуга, така че няма да е необходимо компаниите да следят за нарушения на авторските права.
За сега новата услуга ще бъде достъпна само за японски пазар, въпреки, че от кмпанията планират разрастването й. Вижте повече от тук.
April 30th, 2007
Наскоро попаднах на сайта на една група, която харесвах в началото на 90-те. Групата се казва Suicidal Tendencies и не е от най-лошите core-punk-skate- банди. Забелязах, че някои от снимките в галерията са под BY-NC-SA. Радва ме фактът, че КК започва да се използва и от комерсиалните автори. След “освобождаването” на клипа на Pearl Jam, което беше посрещнато с голям ентусиазъм, се надявахме индустрията да обърне дължимото внимание на настоятелното потропване на КК по портата на непревземаемата кула на авторското право. Независимо от резултатите, присъствието на знака CC на всяко едно място, което не е поддържано от общността, наистина ме прави радостна. Suicidal не са от бандите, които правят огромни турнета и която фенките гонят за автографче, но въпреки това са продаваща албумите си група. Фактът, че са се сетили да информират посетителите си какво може и какво не може, и евентуално да насочат вниманието на незнаещите към темата за забраната и позволението, събужда радост в сърцето ми и уважение към групата или към тези, които се грижат за съдържанието на страницата.
В тази връзка се сетих да започна да изброявам музикантите от индустрията, които използват за нещо Creative Commons.
Pearl Jam - Life Wasted video
Suicidal Tendencies - Photos on the Website
Други?
April 23rd, 2007
Предишни
