И Заки (в различните си роли на представител) и Саня Армутлиева и други активисти се опитват да изманипулират обществото с идеята, че единствено чрез институцията на авторското право, авторите ще получат полагащото им се възнаграждение за труда и таланта.
Всъщност, големите печеливши в тази надпревара са издателите/разпространителите. Ако до самите творци в края на веригата достигне нещо - това вече си е голямо постижение. Дано хонорарът да стигне за почерпка.

Може би не е случаен факта, че всъщност дует Авеню се издаваше от “АвеНю продакшънс”, за да се осигури потока на приходи от и към правилните места. Все пак, като юрист Заки знае кой всъщност печели от цялата работа.

Смешна беше кампанията “Пиратството ограбва”. Смешно е да се вярва, че една концепция, възникнала в началото на 18 век, единствено и само в защита на печатарите и техните права (един от първите автори, които успяват да се преборят за права върху трудовете си е Гьоте), може да се прилага по еднакъв начин за музика, кино, литература и наука например.
Смешно е издателите да парадират с накърнени авторски права и намаляващи продукции, когато те самите не създават нищо. Но това не пречи да плащат жълти стотинки на авторите, чиито права са ограбили.
Не вярвам, че целта ви, БАМП, БСА и тн., е да образовате - знаещити отдавна не са на ваша страна. А аз искам да виждам повече щастливи творящи автори и повече стойностни творби. Ледът вече се пропуква, дами и господа.

Няколко интервюта с Велизар Соколов:

Награди за интелектуална собственост - потупваме се по рамото март, 2008
Законно ли е това, което правиш пред компютъра юни, 2006
Интервю с Велизар Соколов, BSA България октомври, 2004
Архив на материали с цитати на Велизар Соколов (2002-2006)

International Herald Tribune коментира ценността на това решение в тази статия.

Адресът на КК хранилището с репортажи на Ал Джазира е тук.

Инициативата за тази положителна промяна беше изпратено от “Интернет общество - България” писмо до главния прокурор.

Хубаво е, когато институциите се вслушват в гражданското общество. Тогава виждаш, че с някои от тях може да се работи и има надежда за по-добро бъдеще.
Поздравления на колегите от прокуратурата и едно голямо и сърдечно ДОБРЕ ДОШЛИ.

Тази година много промени се случиха в КК, някои хора се оттеглиха, други дойдоха, позиции се завъртаха и превъртаха. Годишната конференция се проведе на място далечно и пре-далечно, което направи невъзможно присъствието на много от юрисдикциите. Хедър Форд и нейния екип, заедно с African Commons се отделиха и ще живеят свой живот, вече не толкова свързан с CCi. За 6 години движението се разрастна много, премина през няколко етапа на развитие, създаде свои фракции. Надявам се, всички проени да донесат мир, любов и разбирателство.

А аз си спомням с умиление, че покрай КК се запознах с Пейо и Светозара - двамата прекрасни люде и юристи, които и до днес продължават да плетат кошницата на СС 3.0 BG. И ми е хубаво и рожденно.

03 декември 2008 г.

От 1-ви декември т.г. сайтът на Президента на Република България и сайтът на Българската коледа са достъпни при условията на “Криейтив комънс” (http://www.creativecommons.org).

Договорът, използван от Президентската институция, позволява на всеки да копира, разпространява и излъчва материалите от сайта, като посочи източника и без да променя, преработва или надгражда информацията, получена от сайта.

У нас редица сайтове на организации, ведомства и граждани използват “Криейтив комънс” за защита на правата си. Министерството на външните работи бе първата държавна институция, възползвала се от този вид защита на авторските права. Официалният сайт на “Криейтив комънс” за България е http://cc.isoc.bg.

Вчера разпитахме колегите от КК дали могат да посочат други примери за президентска институция, която да ползва тези лицензи - оказа се, че има няколко, между които е и сайтът на бъдещия президент Обама.

Въпросът за правната природа на CC (договор или лиценз) е много важен и работната група от петима български юристи, която адаптира CC към българското законодателство, го обсъди обстойно още през 2004 г. Спряхме се на термина “договор за използване” по причини, които изясняваме по-долу.

Първо, защо избрахме да наречем българския CC “договор” вместо да изберем дума като „лиценз” или “разрешение.” Английската дума “лиценз” означава вид “разрешение” и това разрешение не е договор по начина, по който разбираме договора в нашата правна система. Когато се говори за лицензиране в българското законодателство (напр. “лицензирани радио- или телевизионни организации”), става дума за прилагането на разрешителни режими от страна на държавни органи. В този смисъл е логичен въпросът защо не сме адаптирали CC като “разрешение” или “съгласие” по смисъла на чл. 35 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), който гласи: “Произведението може да бъде използвано със съгласието на автора, освен когато този закон предвижда друго.” Не използвахме тези термини, защото КК дава на ползвателя права, но те вървят със съответните им задължения, които ползвателят приема, когато, започвайки да ползва произведението, се задължава да бъде обвързан от условията на CC. Именно тази двустранност на отношенията по CC в нашето право се отчита адекватно от договора като правен инструмент. Тук бихме искали да Ви обърнем внимание върху френската версия на CC, която използва термина Contrat, а именно Договор. Френската правна система е много по-близо до българската, отколкото например американската.

На второ място, защо не избрахме термина лицензионен договор, който по звучене се доближава до сумата „лиценз”. Лицензионният договор като правен инструмент има своята изрична уредба в българското законодателство, глава 35 на Търговския закон (ТЗ) – “Лицензионен договор.” Според член 587 на Търговския закон “С договора за лицензия носителят на право върху изобретение, полезен модел, промишлен дизайн, марка, топология на интегрална схема или производствен опит - лицензодател, отстъпва срещу възнаграждение изцяло или отчасти на лицензополучателя ползването му.” Изброените в цитираната разпоредба видове права не са авторски и не се уреждат от ЗАПСП, а са права на индустриална собственост, които се уреждат от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели. За специфичната правна природа на лицензионния договор в българското право говори и фактът, че такъв договор важи спрямо трети лица само ако бъде вписан в регистър на Патентното ведомство (Чл. 590, ТЗ). CC от своя страна не се отнасят до обектите на индустриална собственост и по тази причина не беше уместно да използваме термина лицензионен договор.

На трето място, защо избрахме именно термина “договор за използване.” CC се отнася до всички обекти на авторски или сродни права (с изключение на компютърните програми, за които съществуват специфични правни инструменти). Закрилата на авторските и сродните права в България се урежда от ЗАПСП. Според чл. 36 от ЗАПСП, правният инструмент, с който се отстъпва правото за използване на дадено произведение, се нарича “договор за използване.” Нашата преценка беше, че този вид договор в най-голяма степен позволява адаптирането на КК към българското законодателство.

На четвърто място ще се спра на някои по-специфични моменти от правната природа на CC. Когато сложите линк към CC на личния си уебсайт например, това всъщност още не е Договор , а представлява Предложение за сключване на договор. Едва когато започне да използва Произведението, Ползвателят чрез действията си приема да бъде страна по предложения му договор. Тази специфика на CC е отразена много добре във френската версия на CC, която нарича двете страни Offrant (Предложител) и Acceptant (Приемател).

На пето място, добре е да се има предвид разликата в политиката между CC и Free Software Foundation (FSF) относно преводите. FSF подържа политиката, че няма официални преводи и адаптации и всички направени преводи са неофициални: http://www.gnu.org/licenses/translations.html. От друга страна, CC имат процес на адаптация към местното законодателство и в процеса на тази адаптация се извършват промени, които понякога са доста съществени, но които минимизират риска от недействителност на КК и същевременно го правят адекватен за нашата правна система и приемлив за български съдия в случай на евентуален правен спор. За да отговорим и на другия Ви въпрос, Creative Commons International са наясно с факта, че някои континентални юрисдикции използват термина “договор.”

Накрая, бихме искали да Ви благодарим за интереса към CC и да Ви информираме, че в момента работим по адаптирането към българското законодателство на следващата версия на CC. Този процес е изключително тежък, защото налага превода не просто на думи, а на цели правни концепции и институти. Амбицията ни е с новата българска весия на КК да прецизираме допълнително и терминологията. Отворени сме за всякакви предложения и коментари, а се надяваме в най-скоро време да имаме и възможността да предложим на българските потребители структуриран механизъм за въпроси и отговори по отношение на CC. За съжаление сме доброволци и съвместяваме тази дейност с обичайните си занятия, така че не винаги можем да реализираме плановете си така бързо, както бихме искали.

Преподавателската дейност предполага използването на многобройни видове произведения – художествена, научна, техническа литература, снимки, филми, звукозаписи, карти, схеми, компютърни програми и прочие. В голямата си част тези произведения са създадени от един или повече автори и се ползват със защитата на авторското право според правилата на българския Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП).

Закона за авторското право сродните му права
ЗАПСП е приет през 1993 година, за да регулира на първо място защитата на правата на авторите върху техните произведения. Това са авторските права. На второ място, ЗАПСП урежда така наречените сродни права, а именно правата на артистите-изпълнители върху техните изпълнения, на продуцентите на звукозаписи и филми върху тези произведения и на радио- и телевизионните организации върху техните програми. Основната цел на закона е да насърчи творческата дейност като даде на автора изключителни права да се ползва от плодовете на своя труд. Смята се, че силната авторско-правна защита е белег на високо развитите общества, където законът дава на гражданите силни стимули да творят. Плодовете от труда на автора могат да имат морално изражение, каквото е удовлетворението от признанието, известността, възможността да избереш съдбата на творбата си. Затова, част от авторските права са неимуществени като например правата на автора да реши дали произведението може да бъде разгласено и да определи времето, мястото и начина, по който да стане това, да иска признаване на неговото авторство върху произведението, да реши дали произведението му да бъде разгласено под псевдоним или анонимно, да иска името или псевдонимът му да бъдат обозначавани при всяко използване на произведението, да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени или пък да промени произведението си, ако с това не се нарушават права, придобити от други лица и т.н. Плодовете от авторския труд могат да имат и финансово изражение. ЗАПСП дава на автора редица имуществени права, основното сред които е правото да използва произведението, да разрешава на други лица да го използват и да получава приходи от това използване. Нарушенията на неимуществените и имуществените авторски права се санкционират от закона, като за някои от по-сериозните нарушения е предвидена и наказателна отговорност.

Ограничения в обхвата на закона
Не са обект на авторското право нормативните и индивидуални актове на държавни органи за управление (например закони, правилници, решения, заповеди), идеи и концепции, фолклорните творби, както и новини, факти, сведения и данни. С други думи, всеки може да създава сборници със закони и дигитализирани бази данни със закони без да е необходимо решение за това. Също, тъй като единствено начинът на изразяване на една идея се ползва със защита, но не и самата идея, можете да разкажете със свои думи за чужда идея или произведение или да преразкажете новина без с това да нарушавате правата на автора на идеята, произведението или новината.

Времетраене на авторското право
Никой няма право да използва произведения без съгласието на техните автори в срок от седемдесет години от смъртта на автора. Например, Иван Вазов е починал през 1921 година. Тоест преди 1991 година е било необходимо съгласие на наследниците на писателя (или съответно на издателството, на което наследниците са прехвърлили правата), за да бъдат разпространявани произведения на писателя. Днес, всеки би могъл да отпечата или дигитализира негова книга и да я разпространява безплатно или срещу възнаграждение за това. За наследниците на Елин Пелин (починал през 1949 г.) например, авторско-правната защита ще изтече през 2019 г. и оттогава насетне никой няма да може да се противопостави на свободното включване на негови произведения в дигитални библиотеки, свободно отпечатване и прочие. Съществуват спорове дали 70-годишният срок на защита не е твърде дълъг и не препятства достъпа до знание, но това е въпрос на законодателно решение и за промяната му би била необходима промяна в закона.
Използване на произведения, защитени с авторско право
Според закона „използване” е много широко понятие, което включва дейности като разпространение, възпроизвеждане, публично представяне или изпълнение, преработка, превод на друг език и други. Такова използване без разрешение представлява нарушение на авторското право и се наказва от закона. Законът обаче отчита, че в много случаи обществото има интерес от свободното използване на произведения. Затова той се стреми да запази някакъв баланс между правата на авторите върху собствените им произведения и ценности като свободата на изразяване и възможността за достъп до произведенията на изкуството и науката.

Условия при които е допустимо да се използват свободно произведения, обект на авторско право
Член 24 от ЗАПСП изброява случаите, в които е допустимо свободно използване на авторски произведения без съгласието на автора и без заплащане на съответно възнаграждение за това. Някои от тези изключения са от особено значение за целите на образованието. На първо място, допустимо е използването на цитати от вече разгласени произведения при критика или обзор. Задължително е обаче, да се посочат източника и името на автора. Цитатът не бива да е твърде дълъг, а трябва да съответства на обичайната практика и да е в обем, оправдан от целта. Допустимо е също използването на части от публикувани произведения в други произведения в обем, необходим за анализ, коментар или друг вид научно изследване за научни или образователни цели като отново трябва да се посочи името на автора. От значение за целите на образованието е и законовото изключение, което дава възможност за публичното представяне на публикувани произведения в учебни или в други образователни заведения, ако не се получават парични постъпления и не се заплащат възнаграждения на участниците в подготовката и реализирането на представянето. Това открива широки възможности за поставянето на модерни училищни постановки без да е необходимо да се тревожим за съгласието на драматурга. Законът изрично позволява и възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели. Така, ако учителят размножи едно произведение с цел да го използва при преподаването на учебния материал, това не би било в нарушение на авторското право. Той обаче би се превърнал в нарушител, ако продава копията или по друг начин извлича търговска облага от тях.
Много важно е учителите да познават добре правата за свободно използване на авторски произведения и особено тези, които се отнасят до учебната дейност, за да се възползват в пълна степен от тези права и осъвременят максимално материалите, които ползват за преподаване.

Договори за свободно използване на произведения „Криейтив Комънс”
През последните години се създаде една допълнителна възможност за свободно използване на произведения. Възможно е самият автор да реши, че не желае да ползва пълния обем права, които му дава законът. Такъв автор би могъл да обяви от кои права се отказва в свободен текст. Не всеки автор обаче познава правната терминология и може да прецени от кои точно права да се откаже. По тази причина през 2001 година в САЩ се създават няколко типови договора, които авторите могат да прикрепят към произведенията си, за да изразят своята воля да не се ползват от всички, а само от някои права, които законът им дава. Тези договори се наричат „Криейтив Комънс.” Това заглавие е трудно за превод. Най-общо, то препраща към идеята за общинските земи в някогашна Англия, т.нар. „комънс”, които са се ползвали свободно от всички. Думата „криейтив” пък означава „творчески”, т.е. става дума за творчески продукти, които могат да се ползват свободно от хората.

Защо авторите публикуват произведенията си под Криейтив Комънс
На пръв поглед изглежда странно, че един автор би предпочел сам да се откаже от част от правата, които законът му дава. Според обичайната логика, авторът има толкова по-голям стимул да твори, колкото по-голяма авторско-правна защита му дава законът. Милионите произведения публикувани при условията на Криейтив Комънс обаче, демонстрират, че това не е точно така. Причините авторите да избират свободната култура са много. Тук ще очертая накратко само някои от тях. На първо място, Криейтив Комънс въплъщава една изключително хуманна и прогресивна визия за света. Произведенията на науката, изкуството и културата са двигател на човешкото развитие и Криейтив Комънс е изразител на убеждението, че пречките пред свободното разпространение на такива произведения трябва да са възможно най-малко. На второ място, много хора творят за удоволствие, любителски. Те не разчитат да се издържат от тази дейност и за тях най-важно е моралното удовлетворение от това възможно най-голяма публика да види творбата. Криейтив Комънс улеснява разпространението на произведенията като същевременно винаги изисква признание на авторството и затова е особено подходящ вариант за разпространение на любителско творчество. Трето, Криейтив Комънс се използват и от сериозни автори, които се издържат от продуктите на своя труд. Тези автори обикновено избират такава разновидност на договора, която дава възможност хората да използват безплатно произведението за некомерсиални цели, но ги задължава да заплащат, когато от него се извлича печалба. Такива автори се ползват от положителния имидж, който Криейтив Комънс гради и от широкото разпространение на произведението, които договорът позволява, но не губят възможността да извличат печалба от труда си.

Разновидности на договорите
Авторът може да избира между няколко разновидности на договорите Криейтив Комънс. Той може да позволи използване на произведението за всякакви или само за нетърговски цели; може да позволи или не преработки и преводи; може да задължи хората, създаващи преработки да ползват точно същата разновидност на договора при бъдещо разпространение или да остави този избор на тях. При всички случаи обаче авторът изисква името му и източникът, където е публикувано произведението да бъдат упоменати. Също така е задължително лицата, които свободно използват произведението, да запазят при всяко последващо използване или оповестяване обозначението за това, че конкретното произведение е под Криейтив Комънс. Това е много важно; то е декларация за принадлежност към определен начин на мислене и заявява на обществото, че творбата, създадена от този автор, е свободна.

Употребата на тези договори днес
Договорите Криейтив Комънс вече са се превърнали с световно явление. Те са преведени на езиците на десетки държави, включително на български. Преводът не е механичен, той адаптира договорите към вътрешното право на съответната държава. За широкото разпространение на договорите допринася и фактът, че те са отлично приспособени за ползване в интернет. Когато договорът се прикрепя към произведение в дигитална среда, той е свързан с код, който е разпознаваем за интернет търсачките. Това прави възможно лесното намиране на свободни произведения в интернет.
Приложимост на „Криейтив Комънс” в образованието
Произведенията под Криейтив Комънс са изключително ценни за целите на образованието. Макар че законът дава широки права за свободно използване за учебни цели на всички произведения, чрез Криейтив Комънс авторът изрично предоставя още по-широки права. Например, качването на конвенционални авторски произведения на интернет страница с учебна цел може да представлява проблем, защото използването е в обем, който не е непременно наложителен за съответната цел и може да лиши носителя на авторското право от евентуални проходи от продажба на произведения. Напротив, подобно използване на произведения под Криейтив Комънс е допустимо и желано от техния автор. Пример за потенциала на Криейтив Комънс в образователната сфера е фактът, че все повече авторитетни образователни институции, като например Харвардския университет в САЩ, избират да публикуват статиите в научните си издания при условията на тези договори.
България не бива да изостава от тези тенденции.

Ресурси по темата в Интернет
Място където може да се прочете ЗАПСП: http://mc.government.bg/page.php?p=141&s=142&sp=0&t=0&z=0