Creative Commons Bulgaria

Отговор на въпроса “защо пишете договор, а не лиценз”?

December 19th, 2007

Един наш читател е изпратил въпрос, на който отговор подготвиха Светозара Петкова и Пейо Попов. Ето го (забележка: СС и КК са съкращения за Creative Commons, съотв. Криейтив комънс):

Въпросът за правната природа на CC (договор или лиценз) е много важен и работната група от петима български юристи, която адаптира CC към българското законодателство, го обсъди обстойно още през 2004 г. Спряхме се на термина “договор за използване” по причини, които изясняваме по-долу.

Първо, защо избрахме да наречем българския CC “договор” вместо да изберем дума като „лиценз” или “разрешение.” Английската дума “лиценз” означава вид “разрешение” и това разрешение не е договор по начина, по който разбираме договора в нашата правна система. Когато се говори за лицензиране в българското законодателство (напр. “лицензирани радио- или телевизионни организации”), става дума за прилагането на разрешителни режими от страна на държавни органи. В този смисъл е логичен въпросът защо не сме адаптирали CC като “разрешение” или “съгласие” по смисъла на чл. 35 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), който гласи: “Произведението може да бъде използвано със съгласието на автора, освен когато този закон предвижда друго.” Не използвахме тези термини, защото КК дава на ползвателя права, но те вървят със съответните им задължения, които ползвателят приема, когато, започвайки да ползва произведението, се задължава да бъде обвързан от условията на CC. Именно тази двустранност на отношенията по CC в нашето право се отчита адекватно от договора като правен инструмент. Тук бихме искали да Ви обърнем внимание върху френската версия на CC, която използва термина Contrat, а именно Договор. Френската правна система е много по-близо до българската, отколкото например американската.

На второ място, защо не избрахме термина лицензионен договор, който по звучене се доближава до сумата „лиценз”. Лицензионният договор като правен инструмент има своята изрична уредба в българското законодателство, глава 35 на Търговския закон (ТЗ) – “Лицензионен договор.” Според член 587 на Търговския закон “С договора за лицензия носителят на право върху изобретение, полезен модел, промишлен дизайн, марка, топология на интегрална схема или производствен опит - лицензодател, отстъпва срещу възнаграждение изцяло или отчасти на лицензополучателя ползването му.” Изброените в цитираната разпоредба видове права не са авторски и не се уреждат от ЗАПСП, а са права на индустриална собственост, които се уреждат от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели. За специфичната правна природа на лицензионния договор в българското право говори и фактът, че такъв договор важи спрямо трети лица само ако бъде вписан в регистър на Патентното ведомство (Чл. 590, ТЗ). CC от своя страна не се отнасят до обектите на индустриална собственост и по тази причина не беше уместно да използваме термина лицензионен договор.

На трето място, защо избрахме именно термина “договор за използване.” CC се отнася до всички обекти на авторски или сродни права (с изключение на компютърните програми, за които съществуват специфични правни инструменти). Закрилата на авторските и сродните права в България се урежда от ЗАПСП. Според чл. 36 от ЗАПСП, правният инструмент, с който се отстъпва правото за използване на дадено произведение, се нарича “договор за използване.” Нашата преценка беше, че този вид договор в най-голяма степен позволява адаптирането на КК към българското законодателство.

На четвърто място ще се спра на някои по-специфични моменти от правната природа на CC. Когато сложите линк към CC на личния си уебсайт например, това всъщност още не е Договор , а представлява Предложение за сключване на договор. Едва когато започне да използва Произведението, Ползвателят чрез действията си приема да бъде страна по предложения му договор. Тази специфика на CC е отразена много добре във френската версия на CC, която нарича двете страни Offrant (Предложител) и Acceptant (Приемател).

На пето място, добре е да се има предвид разликата в политиката между CC и Free Software Foundation (FSF) относно преводите. FSF подържа политиката, че няма официални преводи и адаптации и всички направени преводи са неофициални: http://www.gnu.org/licenses/translations.html. От друга страна, CC имат процес на адаптация към местното законодателство и в процеса на тази адаптация се извършват промени, които понякога са доста съществени, но които минимизират риска от недействителност на КК и същевременно го правят адекватен за нашата правна система и приемлив за български съдия в случай на евентуален правен спор. За да отговорим и на другия Ви въпрос, Creative Commons International са наясно с факта, че някои континентални юрисдикции използват термина “договор.”

Накрая, бихме искали да Ви благодарим за интереса към CC и да Ви информираме, че в момента работим по адаптирането към българското законодателство на следващата версия на CC. Този процес е изключително тежък, защото налага превода не просто на думи, а на цели правни концепции и институти. Амбицията ни е с новата българска весия на КК да прецизираме допълнително и терминологията. Отворени сме за всякакви предложения и коментари, а се надяваме в най-скоро време да имаме и възможността да предложим на българските потребители структуриран механизъм за въпроси и отговори по отношение на CC. За съжаление сме доброволци и съвместяваме тази дейност с обичайните си занятия, така че не винаги можем да реализираме плановете си така бързо, както бихме искали.

В категория: Creative Commons